Любовта никога не е надута,нито суетна!не е груба нито егоистична!винаги е готова да прости,да се довори,да се надяваа,…да поенесе каквото и да било!

Всички хора искат любов – да обичат и да бъдат обичани. Най-отчаяно от нея се нуждаят тези, които се стремят да докажат на целия свят, че няма любов, че никога не е съществувала и че те не се нуждаят от нея. При такива въпроси човешкото общество вече не може да се разглежда като маса – то се превръща в група от личности, където всеки разбира по своему необходимостта от любов, опитва се да проправи собствен път и да решава проблемите в тази област максимално удобно за себе си.

По протежение на човешката история безброй пъти хората са се обединявали за да извършват социални революции (смяна на съществуващия обществен ред), но на пръстите на едната ръка можем да изброим примерите на сексуални революции. Без да гледаме на това, че отсътствието на обществени свободи често извква осъзнат протест, провокираното от обществения морал накърняване на свободата по отношение на личния живот най-често е идвало от ръцете на морално най-подкованите борци за "чистота на помислите". Такъв род потисничество обикновено се е приветствало от обществото.

Феминистките, този въпрос, най-често са го разбирали само като пример за нарушаване правата на жените, за правозащитниците той е интересен от гледна точка на свободите на сексуалните малцинства. Може би, единствената сила която се е решавала да постави публично въпроса за накърняването на сексуалните свободи по отношение на обикновеното общество от мъже и жени, са били стихийно самоорганизиралите се движения на хипитата и анархистите в края на 60-те – началото на 70-те години от нашия век. Тези движения искрено са реагирали на йерархичността и затвореността на обществената структура, на тиранията на "формата по отношение на съдържанието" – на политическите лидери по отношение към отделните членове на обществото. Всички лидери на тези движения са били, без изключение, участници, в което се изразява основния принцип на "максималната ненасилствена свобода".

Колкото повече напредва процеса на структурализация на съвременното технологично общество, толкова по-силна става тенденцията на "битовата диктатура" изразяваща се в укрепване на тези принципи в обществения морал, които водят към закрепостяването на чувството за любов – светът изстива, та нали за технологиите е важна абсолютната йерархична организация и математическа точност, които не могат да съществуват заедно с човешката топлина и страст. Политическата коректност, явяваща се норма на живота в Западния свят, се нуждае от безстрастност. Дори КГБ в СССР проповядваше на своите разузнавачи по-топло философско отношение към света: горещо сърце и студен разум.

Идеалът на "новия живот" е: коректна команда/запитване – точна реакция/отговор. В технологичния свят управлява тази система, която е основана на най-близката до съвременната обществена морална и философска потребност на обикновения член – а днес, разбира се, това е "твоя първи милион". Корпоративната система е най-удобна за твоята главна цел, за която ти, може би, още не се и досещаш. Но тези, които са родени тук, могат и да не се затрудняват с определянето на целта, която с удоволствие ти предоставят лидерите на твоето общество – най-уважаваните (т.е. най-богати) негови хора. Това е корпоративната култура, "новия ред", който отделните корпорации вече са  закрепили в своите вътрешни кодекси, правила и алинеи за "нежелателността от близки отношения между сътрудниците" - това вреди на точността, безпристрастността и обективността, без които качества ти нямаш работа в корпорацията. Не човека, а машината има перспективи за развитие в бъдещия век.

Даже и най-смелите и далновидни революционери, практически не са се докосвали до сферата на отношенията между хората, когато са пропагандирали своите цели. Все пак, за Русия това твърдение не е съвсем вярно. Александра Колонтай навремето се е опитвала да убеди Ленин и неговото обкръжение от необходимостта от сексуална революция в Русия, но мъжете са били заети с по-интересните им социални преобразования. В патриархалното общество именно на мъжете е принадлежала привилегията да решават, кой, как, кога и с кого ще спи, и да се унищожи тази "традиция" е било къде по-трудно, отколкото да се събори самодържавието. Така или иначе, нито една организирана, тоест йерархическа, непризнаваща свободата революция не се е докоснала до темите в личните взаимоотношения между хората. А именно тази сфера най-вече са засягали стихийните и творчески революции.

Недоволството на хората от тяхното положение е служило като повод за вълнения и революционни изменения, но то се е зараждало вкъщи, в семейните отношения. Именно тези отношения, а също и тяхното отсътствие, определят общото емоционално състояние на човека. Отношенията в "клетките на обществото" често се явяват огледално изображение на ситуацията в самото общество и непосредствено изпитват върху себе си влиянието на обществените догми, формиращи повече или по-малко лицимерния морал. Ако мислите, че лицемерието е останало в историята, то какво се явява забраната в САЩ на новата киноверсия (1997) на набоковата "Лолита"? "Лолита" е забранявана и в СССР, също както и Хенри Милър¹, както и Лари Флинт². После са ги разрешавали. Оказва се, че за разрешението, както и за забраната е отпуснато свое време.

В лицемерното общество, където "войната е законна, а любовта – не"³, човек не може да бъде удовлетворен нито от личните, нито от социалните си взаимоотношения, освен ако този живот не се състои от систематичен протест и нарушаване на нормите на обществения морал. Порнографията е необходима на неудовлетворените, затова тя мирно и тихо съществува заедно с морала на лицемерното общество, въздействайки на психиката и желанията на хората толкова силно, колкото и всички останали явления, съществуващи от неудовлетвореността и задълбочаващите това чувство война, наркотици, технологии, корпорации.

Всеки призив или действие, насочено към изменение на стереотипите в личните взаимоотношения между хората и от двата пола, днес се явяват крачка към сексуалната революция. Всяко изменение на обществения ред на практика няма да бъде такова, без задължителното унищожаване на общоприетите по отношение на взаимоотношенията между хората обществени табута. Митингите, демонстрациите, революциите със завземане на пощата и телеграфа, не водят до революционни изменения и унищожаване на несвободата, без унищожаването на лицемерния морал. В противен случай, максимума, който е възможно да се постигне е преустройство на йерархичната стълба, в резултат на което, най-вече ще бъде създадена система на тирания много пъти по-страшна от предишната. Именно обществата с такава система считат за свой дълг да диктуват кое е извращение и кое относителна норма. Именно такова общество счита за свой прерогатив да ви "помогне" да определите допустимото количество жени/мъже, любовници, в зависимост, например, от социалното положение. В 1968 г. социалното положение на френските студенти очевидно е било съвсем плачевно, тъй като на студентите от мъжки пол не било разрешено да посещават “женската” част на общежитията. Отчасти и поради това накърняване на правата е започнал бунта в Сорбоната, който впоследствие прераства в истинска творческа и неорганизирана революция, една от политическите цели на която е било и сексуалното разкрепостяване.

На каквото и да е основан обществения морал, той е приспособен да служи на господстващата сила – религия или политически строй, диктатор или демократически лидер. Моралът се опитва да приведе всички към единен знаменател – да установи обща норма. Никога хората няма да могат да отговорят на някакъв стандарт, правата на отделния човек никога няма да бъдат опазени от такова общество, дори и само поради това, че от всяко правило има изключения. Във всяко стандартизирано общество винаги ще има недоволни и при нарастването на техния брой емоционалната нестабилност ще расте неограничено. В обикновения живот това се изразява с удивлението на минувачите при вида на щастлив човек вървящ по улицата. На нивото на обществените явления това се изразява в ожесточаването на обществения морал по отношение на всеки, който си е въобразил, че може да бъде щастлив там, където цари неудовлетвореност и нестабилност.

При отсътствието на стабилност рязко се изостря стремежа тя да се обезпечи за сметка на придобиването на колкото се може повече собственост. В човешкото общество най-престижната собственост е самия човек. Да докажеш на околните, че някой ти принадлежи, да покажеш, че заповядваш на някого, значи да заслужиш одобрението им; не е важно, какво именно ти принадлежи: слуга, любовник/любовница, мъж/жена. Вместо обладаването на чувство, което дава сили да съпреживяваш и силно емоционално да оцветяваш своя вътрешен живот, обществения морал е поставил на първо място притежаването на човека и вече не е толкова важно, изпитваш ли някакви чувства към него или не. В окръжаващия ни свят най-важно е какво имаш и на това основание “си имат работа" с теб. Твоите чувства никого не интересуват, те не са материални, в тях не е уверен никой освен самия теб – не е уверен и, следователно, ти не си интересен. Тук са загрижени за това да имат, а не да чувстват, чувствата са лоша стока, те дори не са материални.

Най-хубавото, което хората преживяват в своя живот, наричат любов, и то не зависи от това, колко пари имаш в джоба си и какво е положението ти в социалната йерархия, но страхът, там където съществува, не може да не измести всички чувства, които не са свързани с обезпечаване на безопасността. Откритият и чувствен човек е уязвим, "затвореният" се чувства много по-безопасно. Безопасността е основна ценност в корпоративния, технологичен и стандартизиран свят. Тук движеща сила в отношенията се явява не любовта, а конкуренцията, движена от страха за безопасност и чувство за нестабилност. Могат ли да бъдат стабилни чувствата на хората? Света ни предоставя избор: чувства, преживявания, богато оцветен с емоции вътрешен мир или безопасност и ежедневна проверка за вируси. Какви ще пожелаем да станем в недалечно бъдеще – хора или машини? Защото среден път няма. Любовта отсъства там, където се вселява страха. В това число и страха да не загубиш любовта. Зад натрупването на собственост стои страха да не я загубиш. Отношенията между половете в днешното общество включват в себе си като централен елемент понятието  собственост и нейното опазване. Любовта се опитва да се превърне в собственост, в момента, когато се опитат да я запазят, заключат и ПРИТЕЖАВАТ. Но как е възможно да заключиш чувството?

За да може този свят и хората в него да станат поне малко по-щастливи, за да могат гениите да бъдат признавани още преди да ги убият, необходимо е коренно да променим обществото. Това сме длъжни да направим ние, които живеем в този свят, защото няма кой друг. Обществото трябва да се промени заедно с морала, преди всичко на ниво регламентация на личните взаимоотношения между хората, тоест да престане да регламентира количеството хора, които могат едновременно да се намират в постелята, както и тяхната полова принадлежност. Да престане да регламентира количеството любовници, които не е забранено да имаш. Да престане да пропагандира "нормалните" форми (наличието на официален статус) на съвместния живот, както на хората от един, така и от  различни полове. Да се съгласиш с необходимостта от тези преобразования – значи да си за сексуалната революция. Да започнеш от себе си, независимо от това, колко хора поддържат това решение – значи да пропагандираш свободната любов. За да обичаш свободно, трябва да бъдеш човек, а не машина, за да не криеш своите чувства – трябва поне да ги имаш. 

  Съществува ли формула на любовта?
Какво е любовта? Има ли любов от пръв поглед? Защо на едни им върви и те, срещнали се веднъж, после нито веднъж не са съжалили за това, а чувството на други изчезва някъде след първата физическа близост? И изобщо има ли я любовта? Поети, писатели, философи вече няколко века не могат да стигнат до единно мнение. Което е и разбираемо: "Колкото хора, толкова и любови". Докато учените за сметка на това имат свое напълно определено и научно обосновано мнение. Затова може да се каже, че са извели универсална за всички "формула на любовта".

   Американската психоложка Хелен Фишер изследвала дейността на човешкия мозък в момент на "нежна страст". При това, не в момента непосредствено преди половия контакт, а именно в процеса на влюбеност, увлечение, любов, наричайте го, както искате. Тоест, има се предвид нещо разтеглено във времето. Ще попитате какво общо има това с мозъка. Ето че има! Оказва се, че състоянието на влюбеност, отговаря на напълно определени химически реакции и излъчвания, които се поддават на съвременните методи на сканиране. Именно тези процеси активизират мозъка ни в момента, когато ние изведнъж обръщаме внимание на това какви необикновени очи има момчето, което седи отсреща или на това, колко заразително се смее ето онази девойка. И може колкото си искате да говорите за "стрелата на Амур" или за любовта от пръв поглед, чиято съдба решава някой там на небето, но решаваща роля тук играе нашият мозък, нашият организъм. Това е научно доказан факт и от него не можеш да се скриеш никъде. И последствията могат да бъдат най-непредсказуеми: вие можете след час да забравите за предмета на вашата "мозъчна активност", а може и още половин живот да го сънувате.

   Американските психолози, заели се плътно с този въпрос, са стигнали до извода, че състоянието на любовта се дели на три стадии: въжделение, страстно увлечение и привързаност. При това, всеки от тези стадии може, колкото и печално да е това, да се окаже и последен.
   Първият стадий е въжделението. Е, това състояние е пряко свързано със сексуалното възбуждане, с потребността на организма от секс. И той продължава от няколко часа до няколко дни - докато не се смени хормоналният фон, докато организмът не "засити" своята сексуална жажда. На този стадий, май само романтичните и неопитни тийнейджъри или девойки, възпитани със сапунените сериали, където принцът идва на бял кон изведнъж и за цял живот, са способни да оценяват своето състояние като "любов до гроб". По-опитните особи, като правило рядко грешат по този повод. Нещо повече, много млади хора, не достигнали още съзнателния избор на един постоянен партньор, зациклят на първия етап, без да се стремят към останалите. А защо им е? Остротата на усещанията са налице на 100 процента, разнообразието от впечатления - също, а "силните страдания", ако ги обземат, то е само до момента на първото (второ, трето), съвсем конкретно физическо разтоварване.
   Ако на този етап още не сте "скъсали" и сте напълно доволни един от друг, то настъпва вторият стадий на любовта - страстното увлечение. Това вече е по-сериозно! И продължава този стадий доста по-дълго (учените смятат - от 2 до 12 месеца). Да се говори за "трезв ум и здрав разум" в състоянието на влюбеност, е абсолютно невъзможно. Ето как Хелен Фишер го описва:
   "Страстното увлечение представлява само по себе си стадият, на който другата личност не напуска главата ви нито денем, нито нощем и вие не можете да се освободите от нея с усилие на волята. Вашият мозък е съсредоточен върху положителните качества на любимия човек и игнорира всички отрицателни". Това познато ли ви е? Именно в това състояние повечето влюбени до двадесет и пет години вземат жизнено важното решение "да живеят заедно дълго и щастливо и да умрат в един и същи ден". И, както вие сами разбирате, много от тях грешат, тъй като желанието да бъдат заедно в много голяма степен се диктува от все същите злощастни "химически изменения в организма": човек в най-прекия смисъл на думата се намира в еуфория.

   Най-мощният химически допинг допамин, предизвиква чувстото на щастие, фенилетиламин усилива възбудата, серотонинът задържа вашите емоции в състояние на постоянен подем, норадреналинът създава усещането за всемогъщество. Е, как ви се харесва святото чувство на неземна любов, хладнокръвно разложено от досадните учени на съставащите го химически съединения? Можете да възразявате колкото си искате против подобна трактовка, но фактът си остава факт: с такава доза, никакви разумни доводи не ви действат. Между другото, Наполеон (явно не може да не се признае, че е бил умен), предлагал да се въведе закон, според който да се забранява на всички да встъпят в брак, ако се познават по-малко от половин година. А съвременните учени, подкрепящи "химическата формула на любовта", смятат, че тази граница е явно занижена.
   Интересно е, че в женския организъм тестостеронът, наркотикът, затъмняващ съзнанието на човека, се съдържа 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия. Дали това е добре или зле - ето ви информация за размисъл.
   Но рано или късно настъпва третият стадий на привързаност. Това е своеобразен изпит дали сте сгрешили, намирайки се в еуфория, или не. Именно този стадий американските психолози и предлагат за се смята за истинската любов, дадена ни действително за цял живот. Двамата щастливци сега не се занимават да правят любов от сутринта до вечерта и вече се появява време да поговорят и просто внимателно да погледнат един на друг. На преден план излизат съвсем други качества на партньора. И тук, уви, разочарованието може да настъпи много бързо. Нерядко именно в този момент мъжът бива осенен от мъдрата мисъл: "И какво толкова намерих в нея?", а жената започва да разбира, какво е имала пердвид майка й, когато й е казвала: "Не прави това".

    Остава ни обаче само да обвиняваме опиянения от химическите реакции организъм, но от това едва ли ще ни стане по-леко. И все пак, справедливо е да признаем, че се срещат двойки, на които наистина им е провървяло: на тях продължава да им е добре заедно, те имат какво да си кажат един на друг, на много неща гледат по един и същ начин, а дори когато спорят, в споровете им се ражда истината, а не разочарование и сексът се явява логично продължение на близостта на две личности. Такава двойка може с пълно право да каже, че техният съюз е бил не само просто реакция на биохимическото избухване в организма им.

    Ето такава е "химическата формула на любовта". С нея можете да не се съгласите, можете да спорите по нея - кой както му се харесва. Това тук са само "голи" научни факти, без претенции за авторски коментар.

"Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока."