Постинг
10.03.2007 22:38 -
В Един Град На Бъдещето
Автор: mysi
Категория: Други
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2007 22:39
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.03.2007 22:39
Здравей! Смятам да ти разкажа една много интересна история. Ето я и нея:
Аз живея в квартала на летците. Там постоянно летим (ние хората) със самолети, без самолети, абе всъщност както ни падне. Моята къща е с форма на самолет. В нея всичко лети- да знаеш, че е голяма бъркотия. Мога да ям само ако чинията долети до мен. Съседните къщи също са много интересни: има във вид на делтапланери, летящи чинии, хеликоптери...абе на всичко, което се сетиш, че може да лети. При нас бяха дошли и всички птици, но без кукувицата и петела, защото те бяха отишли в квартала на часовникарите.Точно заради тези птици нашият квартал не спираше да се кара със съседния(часовникарския). Те използваха кукувицата, за да кука в точен час, а петела- да ги буди рано сутрин, защото всички цигулари от квартала на музикантите им взели стрелките на будилниците( открили, че вършат по-добра работа от лъковете). На нас ни трябваше кукувицата, защото ни принадлежеше( нали лети). Петелът не беше толкова важен, защото не можеше да лети...за какво ни е?
Когато навърших четиринадесет, аз единствена от този квартал, реших да изкарам изпита за да стана часовникар. Та нали трябваше да си върнем птиците!!! Явих се там. И ако знаеш какви глупости трябваше да правя. Първата беше да мога, да науча не колко дни има годината а колко часа! Например, ти да ме попиташ кой час сме и аз да ти кажа 1860-ти( имайки предвид 31 януари). После трябваше да се уча да бъда голяма, малката и секундарната стрелка на часовника, в случай , че ...някоя от моите се счупи.Глупаво, нали?! Следваха още какви ли не безумства. Там се запознах с едно момиче от квартала на шофьорите. Майчице, какво беше смешно! На челото си имаше клаксон, на корема волан, а на краката педали( дори скоростен лост имаше на десния). Казваше се Ауди. Тя ми разказа много за своя квартал. От думите и разбрах, че той е много интересен. Всяка къща е с форма на кола. Най- известните фамилии там били Мерцедес, БМВ, Ауди, Фолксваген, Опел и още много други- ти сигурно ги знаеш по добре и от мен.
Така, най-сетне изкарахме изпита и отидихме в часовникарския квартал. Ауди беше там по работа и ме остави сама. Беше странно място. Всички си тиктакаха. Разни часовници се разхождаха по улиците. За малко щях да забравя за какво съм там.Така. Започнах да търся къде крият птиците. Завих по една уличка, на която имаше много красиви големи часовници, извинявай, исках да кажа къщи. Изуми ме една огромна къща. Нещо ми подсказваше, че там крият птиците. Влязох. Беше тихо. Изведнъж чух едно измъчено кукуригане- там стоеше петелът, но вече беше стар. Бяха му взели перата. Сега беше окичен със стари и непотребни стрелки от часовници. Направих още крачка и бях стъписана от вида на кукувицата. Тя беше също стара и проскубана, но вече не кукаше, а правеше "тик-так-тик-так"!Изплаших се. Хукнах да бягам, но не намерих вратата! Изведнъж един ужасен часовник, за малко да ме изяде, но... се събудих! Каква радост! Това беше просто един сън!!! Аз не съм живяла в квартала на летците, не съм срещала Ауди и не съм ходила в квартала на часовникарите...
Моята историйка беше до тук, надявам се да ти е харесала:)
2002г гр. София
Аз живея в квартала на летците. Там постоянно летим (ние хората) със самолети, без самолети, абе всъщност както ни падне. Моята къща е с форма на самолет. В нея всичко лети- да знаеш, че е голяма бъркотия. Мога да ям само ако чинията долети до мен. Съседните къщи също са много интересни: има във вид на делтапланери, летящи чинии, хеликоптери...абе на всичко, което се сетиш, че може да лети. При нас бяха дошли и всички птици, но без кукувицата и петела, защото те бяха отишли в квартала на часовникарите.Точно заради тези птици нашият квартал не спираше да се кара със съседния(часовникарския). Те използваха кукувицата, за да кука в точен час, а петела- да ги буди рано сутрин, защото всички цигулари от квартала на музикантите им взели стрелките на будилниците( открили, че вършат по-добра работа от лъковете). На нас ни трябваше кукувицата, защото ни принадлежеше( нали лети). Петелът не беше толкова важен, защото не можеше да лети...за какво ни е?
Когато навърших четиринадесет, аз единствена от този квартал, реших да изкарам изпита за да стана часовникар. Та нали трябваше да си върнем птиците!!! Явих се там. И ако знаеш какви глупости трябваше да правя. Първата беше да мога, да науча не колко дни има годината а колко часа! Например, ти да ме попиташ кой час сме и аз да ти кажа 1860-ти( имайки предвид 31 януари). После трябваше да се уча да бъда голяма, малката и секундарната стрелка на часовника, в случай , че ...някоя от моите се счупи.Глупаво, нали?! Следваха още какви ли не безумства. Там се запознах с едно момиче от квартала на шофьорите. Майчице, какво беше смешно! На челото си имаше клаксон, на корема волан, а на краката педали( дори скоростен лост имаше на десния). Казваше се Ауди. Тя ми разказа много за своя квартал. От думите и разбрах, че той е много интересен. Всяка къща е с форма на кола. Най- известните фамилии там били Мерцедес, БМВ, Ауди, Фолксваген, Опел и още много други- ти сигурно ги знаеш по добре и от мен.
Така, най-сетне изкарахме изпита и отидихме в часовникарския квартал. Ауди беше там по работа и ме остави сама. Беше странно място. Всички си тиктакаха. Разни часовници се разхождаха по улиците. За малко щях да забравя за какво съм там.Така. Започнах да търся къде крият птиците. Завих по една уличка, на която имаше много красиви големи часовници, извинявай, исках да кажа къщи. Изуми ме една огромна къща. Нещо ми подсказваше, че там крият птиците. Влязох. Беше тихо. Изведнъж чух едно измъчено кукуригане- там стоеше петелът, но вече беше стар. Бяха му взели перата. Сега беше окичен със стари и непотребни стрелки от часовници. Направих още крачка и бях стъписана от вида на кукувицата. Тя беше също стара и проскубана, но вече не кукаше, а правеше "тик-так-тик-так"!Изплаших се. Хукнах да бягам, но не намерих вратата! Изведнъж един ужасен часовник, за малко да ме изяде, но... се събудих! Каква радост! Това беше просто един сън!!! Аз не съм живяла в квартала на летците, не съм срещала Ауди и не съм ходила в квартала на часовникарите...
Моята историйка беше до тук, надявам се да ти е харесала:)
2002г гр. София
Няма коментари
Търсене
Архив
